"Кожата, в която живея” - "The Skin I live in" 2011

Не позволявайте да ви разказват подробно за филма на Педро Алмодовар "Кожата, в която живея”. Ако знаете прекалено много, рискувате да развалите преживяването (от филма).

Въпреки това, позволете ми правилно да ви подготвя. Тук отново разпознаваме почерка на Алмодовар. Това е игрален филм, който ни въвлича в света на черната комедия. Без известна подготовка ще ви бъде трудно да разберете правилно смесицата от стилове във филма при първото гледане. Ще се наложи да го изгледате отново, ако първия път не сте били с точната нагласа пред екрана и е предизвикал у вас смесени чувства.

Към момента филма "Кожата, в която живея” на Педро Алмодовар все още не е на разположение за теглене онлайн.

"Кожата, в която живея", по романа "Mygale" на френския писател Тиери Жонке, разказва за д-р Робърт Ледгард (Антонио Бандерас), естетичен хирург, който се превръща в "луд учен", след като губи жена си и дъщеря си. Не липсват сцени на насилие, отвличане, убийство и други. Този /перверзно/ сексуален трилър също така включва черен хумор, носещ почерка на Педро Алмодовар с типичните за него снимачни техники в червено. Отчасти филма "The Skin I live in" беше това, което очаквах, но също така мога да каже, че успя и доста да ме изненада.

Непредсказуемите обрати в допълващите сюжета /страничните/ истории, карат зрителя или да се учудва или да избухва в смях. Независимо от това обаче основната линия на филма "Кожата, в която живея” остава сериозна. Това отначало ме обърка, тъй като не знаех дали да приемам филма насериозно или с лека усмивка. Като се има предвид садистичният сюжет на филма "The Skin I live in", зрителите могат да не открият нищо комично в него и ще са прави. Филма "The Skin I live in" не цели да бъде смешен, но в същото време Педро Алмодовар наслагва много аспекти, които е трудно да се приемат сериозно и разкриват комичната страна на нещата.

Объркването идва от любопитните интерпретации с половата идентичност на героите, които зрителят ще възприеме по един начин в началото на филма и по съвсем друг начин в края му. Именно този факт прави един филм значим и дава доста поводи за размисъл. Тъй като човек възприема другите по това как те изглеждат външно, а не вижда какво всъщност се крие под обвивката им, под бронята, която всички носим. На тази тема се основава и момента предизвикаш най-много смях в последната сцена на филма "Кожата, в която живея”.

Сигурен съм, че някой ще останат приятно изненадани от отличната игра на Антонио Бандерас в страховитата главна роля. Той винаги е бил прекрасен актьор, но невинаги е подбирал добре филмите, в които е участвал ... особено напоседък. Антнио Бандерас и Педро Алмодовар са работили няколко пъти заедно в миналото. Сега обаче се събират за първи път от последния си общ филм през 90-те—„Ела, завържи ме!”.

Въпреки, че за последните 21 години, Антонио Бандерас успя да направи няколко добри филма, филма "Кожата, в която живея" дава заявка да стане първият от трите стойностни проекта, на които ще можем да се насладим в близко бъдеще заедно с "Haywire" на Стивън Содерберг и „Черно злато” (Black Gold) на Жан-Жак Ано. Крайно време е Антонио Бандерас да се захване с нещо по-сериозно и да остави настрана дублажите на пчелички в реклами за противоалергични спрейове за нос или на самохвални котки от залязващата поредица „Шрек”.

При женските образи във филма "Кожата, в която живея” виждаме зашеметяващата Елена Аная (Mesrine: Killer Instinct), която партнира на Антонио Бандерас в ролята на Вера. Спирам до тук с коментара, за да не повлияя на очакванията ви. Ще добавя, само че играта на Аная във филма "Кожата, в която живея” е просто впечатляваща. Обърнете специално внимание на очите й. В началото тя е представена само като мека и еластична плът, но по-късно с разбулване на мистерията около образа на нейната героиня, зрителя ще може да надникне в душата й именно през очите й.

Съвсем различна е ролята на Мариса Паредес, която играе прислужницата на Робърт - Марила. Това е шестия път, в който Паредес и Педро Алмодовар си партнират. Последният им съвместен филм беше наградения с Оскар „Говори с нея”. В действителност във филма "The Skin I live in" Марила е по-сложен и тъмен характер от Робърт, за което леко се загатва още в началото и постепенно се разкрива в последствие.

"Кожата, в която живея” е филм, който мога да кажа, че харесам, но не и че обичам. Трябва също така да подчертая, че не бях подготвен за него. Очаквах отмъстителен трилър, а видях един по-скоро мултижанров филм, който предлага много повече от образа на един отмъстителен пластичен хирург.

Филмите на Педро Алмодовар винаги за били многопластови, но аз просто не бях готов за непрекъсната смяната на мрачното с комичното, което може би няма да е проблем при повторното гледане на филма "Кожата, в която живея”.

Независимо от всичко, мисля, че ако сте прочели този коментар преглед ще бъдете малко по-подготвени от колкото бях аз.